24.06.2006 г., 11:37

Първи ден тъгува Лъки

847 0 28
Първи ден тъгува Лъки,
страда за любимия си Мо,
че обрича я на мъки
липсващото му перо.

Днес си стегна той багажа
и замина. Накъде?
Ще узнаете, когато
се завърне с бронзов тен.

Той в Двореца я остави
с гоблен шарен във ръка,
а сърце в гърди й плаче
и припява на дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хихи, хубаво!
  • Лека нощ Пети!
    Благодаря за компанията!
  • Тя само спалнята сега сама е,
    в сърцето пазя още топлина.
    На гурбет отиде онзи,който
    след време там ще приютя!

    И въпреки това-благодаря!

    Лека нощ,Лъки!
  • Здрасти Петинка!

    Когато те обземе самота
    и от ежедневния хомот решиш да бягаш,
    при нас си ти добре дошла,
    не бързай в празното легло да лягаш!
  • Хей,вие сте били само уникати тук събрани!!!
    Не ми се искаше да свършвам четивото,
    че ежедневието ще ме стегне с хомота си,
    а тука любовта е тъй-сияйна,
    и мира няма да намеря в мойта празна...
    спалня
    ПОЗДРАВИ на всички тук!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...