24 июн. 2006 г., 11:37

Първи ден тъгува Лъки

850 0 28
Първи ден тъгува Лъки,
страда за любимия си Мо,
че обрича я на мъки
липсващото му перо.

Днес си стегна той багажа
и замина. Накъде?
Ще узнаете, когато
се завърне с бронзов тен.

Той в Двореца я остави
с гоблен шарен във ръка,
а сърце в гърди й плаче
и припява на дъжда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хихи, хубаво!
  • Лека нощ Пети!
    Благодаря за компанията!
  • Тя само спалнята сега сама е,
    в сърцето пазя още топлина.
    На гурбет отиде онзи,който
    след време там ще приютя!

    И въпреки това-благодаря!

    Лека нощ,Лъки!
  • Здрасти Петинка!

    Когато те обземе самота
    и от ежедневния хомот решиш да бягаш,
    при нас си ти добре дошла,
    не бързай в празното легло да лягаш!
  • Хей,вие сте били само уникати тук събрани!!!
    Не ми се искаше да свършвам четивото,
    че ежедневието ще ме стегне с хомота си,
    а тука любовта е тъй-сияйна,
    и мира няма да намеря в мойта празна...
    спалня
    ПОЗДРАВИ на всички тук!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...