11 jun 2007, 21:20

Първи опит да убия римите

  Poesía
1.4K 0 20
Километрите, лежащи по асфалта,
мълчат стеснително за своя брой,
забравили за орловия поглед
и слънцето (което уж си тръгва),
а моите нозе крадат от пясъка
по детски неумело със следи,
оставят спомени по пътя,
по който още не вървя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • оставят спомени по пътя,
    по пътя, в който още никой не върви...

    има малко рима, но пък влиза в ритъма
  • Ники, аз мисля , че мелодиката не е само в римите.Ти звучиш и без рима с нежна и звънтяща музика.Продължавай да търсиш мелодиката!Поздрави за стиха!
  • Римите живеят,дори когато се опитваме да ги убием! И понеже са упорити,ще продължаваме да ги морим (аз никак не съм им фенка!!!)
  • Отдавна ти се радвам на таланта. Бъди !
  • Пацифистът ми е по-близък

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...