11.06.2007 г., 21:20

Първи опит да убия римите

1.4K 0 20
Километрите, лежащи по асфалта,
мълчат стеснително за своя брой,
забравили за орловия поглед
и слънцето (което уж си тръгва),
а моите нозе крадат от пясъка
по детски неумело със следи,
оставят спомени по пътя,
по който още не вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • оставят спомени по пътя,
    по пътя, в който още никой не върви...

    има малко рима, но пък влиза в ритъма
  • Ники, аз мисля , че мелодиката не е само в римите.Ти звучиш и без рима с нежна и звънтяща музика.Продължавай да търсиш мелодиката!Поздрави за стиха!
  • Римите живеят,дори когато се опитваме да ги убием! И понеже са упорити,ще продължаваме да ги морим (аз никак не съм им фенка!!!)
  • Отдавна ти се радвам на таланта. Бъди !
  • Пацифистът ми е по-близък

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...