11.06.2007 г., 21:20

Първи опит да убия римите

1.4K 0 20
Километрите, лежащи по асфалта,
мълчат стеснително за своя брой,
забравили за орловия поглед
и слънцето (което уж си тръгва),
а моите нозе крадат от пясъка
по детски неумело със следи,
оставят спомени по пътя,
по който още не вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • оставят спомени по пътя,
    по пътя, в който още никой не върви...

    има малко рима, но пък влиза в ритъма
  • Ники, аз мисля , че мелодиката не е само в римите.Ти звучиш и без рима с нежна и звънтяща музика.Продължавай да търсиш мелодиката!Поздрави за стиха!
  • Римите живеят,дори когато се опитваме да ги убием! И понеже са упорити,ще продължаваме да ги морим (аз никак не съм им фенка!!!)
  • Отдавна ти се радвам на таланта. Бъди !
  • Пацифистът ми е по-близък

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...