11 июн. 2007 г., 21:20

Първи опит да убия римите

1.4K 0 20
Километрите, лежащи по асфалта,
мълчат стеснително за своя брой,
забравили за орловия поглед
и слънцето (което уж си тръгва),
а моите нозе крадат от пясъка
по детски неумело със следи,
оставят спомени по пътя,
по който още не вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • оставят спомени по пътя,
    по пътя, в който още никой не върви...

    има малко рима, но пък влиза в ритъма
  • Ники, аз мисля , че мелодиката не е само в римите.Ти звучиш и без рима с нежна и звънтяща музика.Продължавай да търсиш мелодиката!Поздрави за стиха!
  • Римите живеят,дори когато се опитваме да ги убием! И понеже са упорити,ще продължаваме да ги морим (аз никак не съм им фенка!!!)
  • Отдавна ти се радвам на таланта. Бъди !
  • Пацифистът ми е по-близък

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...