11 июн. 2007 г., 21:20

Първи опит да убия римите

1.4K 0 20
Километрите, лежащи по асфалта,
мълчат стеснително за своя брой,
забравили за орловия поглед
и слънцето (което уж си тръгва),
а моите нозе крадат от пясъка
по детски неумело със следи,
оставят спомени по пътя,
по който още не вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • оставят спомени по пътя,
    по пътя, в който още никой не върви...

    има малко рима, но пък влиза в ритъма
  • Ники, аз мисля , че мелодиката не е само в римите.Ти звучиш и без рима с нежна и звънтяща музика.Продължавай да търсиш мелодиката!Поздрави за стиха!
  • Римите живеят,дори когато се опитваме да ги убием! И понеже са упорити,ще продължаваме да ги морим (аз никак не съм им фенка!!!)
  • Отдавна ти се радвам на таланта. Бъди !
  • Пацифистът ми е по-близък

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...