19 nov 2008, 20:27

Първи в указателя... последен в сърцето... 

  Poesía » De amor
676 0 6
Ти ми звъниш... Отново телефонът вибрира.
Дали не грешиш? Или да греша аз не спирам?
Търсиш ме, ала защо? Няма ли край тази интрига?
Не виждаш ли, че ми е все едно? Не ти ли стига?

Ти ми звъниш... А аз искам на него да се обадя...
Само той може тази тежка самота да заличи.
Искам за миг да го чуя, за миг за теб да забравя.
Отново неговият глас отсреща да звучи...
 
Още пазя всички негови съобщения,
всички снимки и повиквания дори...
Дните ми без него сега са прегрешения.
Но не си ти този, който ще го замени.

Как искам да се излъжа, че вече не го обичам.
Да не ти причинявам това, което той ми причини.
Как искам да си повярвам на всичко, което отричам.
Как искам той да е мой... а не ти...

Той е първият в телефонният ми указател.
Неговата любов чертае пътя ми под небето.
Аз предадох себе си, на себе си аз съм предател.
А той е първият и  последният в сърцето...

© Тайнствената Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво за идеята!Мнохо хубав стих
  • Толкова ми е познато .. Браво!
  • Много хубаво си ни нарисувала ситуацията с думи...талант успех!
  • ами не я знам ама яка изглежда
    и при мен е така аз искам един той иска друга, а тя пък е с друг...
  • Имаше една песничка, ти няма как да я помниш:
    Аз търся тебе,
    ти търсиш друг,
    той пък търси друга,
    тя пък търси друг.
  • Често се случва така.
    Горе главата.
Propuestas
: ??:??