19.11.2008 г., 20:27

Първи в указателя... последен в сърцето...

923 0 6
Ти ми звъниш... Отново телефонът вибрира.
Дали не грешиш? Или да греша аз не спирам?
Търсиш ме, ала защо? Няма ли край тази интрига?
Не виждаш ли, че ми е все едно? Не ти ли стига?

Ти ми звъниш... А аз искам на него да се обадя...
Само той може тази тежка самота да заличи.
Искам за миг да го чуя, за миг за теб да забравя.
Отново неговият глас отсреща да звучи...
 
Още пазя всички негови съобщения,
всички снимки и повиквания дори...
Дните ми без него сега са прегрешения.
Но не си ти този, който ще го замени.

Как искам да се излъжа, че вече не го обичам.
Да не ти причинявам това, което той ми причини.
Как искам да си повярвам на всичко, което отричам.
Как искам той да е мой... а не ти...

Той е първият в телефонният ми указател.
Неговата любов чертае пътя ми под небето.
Аз предадох себе си, на себе си аз съм предател.
А той е първият и  последният в сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за идеята!Мнохо хубав стих
  • Толкова ми е познато .. Браво!
  • Много хубаво си ни нарисувала ситуацията с думи...талант успех!
  • ами не я знам ама яка изглежда
    и при мен е така аз искам един той иска друга, а тя пък е с друг...
  • Имаше една песничка, ти няма как да я помниш:
    Аз търся тебе,
    ти търсиш друг,
    той пък търси друга,
    тя пък търси друг.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...