Ти ми звъниш... Отново телефонът вибрира.
Дали не грешиш? Или да греша аз не спирам?
Търсиш ме, ала защо? Няма ли край тази интрига?
Не виждаш ли, че ми е все едно? Не ти ли стига?
Ти ми звъниш... А аз искам на него да се обадя...
Само той може тази тежка самота да заличи.
Искам за миг да го чуя, за миг за теб да забравя.
Отново неговият глас отсреща да звучи...
Още пазя всички негови съобщения,
всички снимки и повиквания дори...
Дните ми без него сега са прегрешения.
Но не си ти този, който ще го замени. ...