Първият пролетен дъжд

11 abr 2008, 11:27

Poesía » Otra

782 0 1

В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...

Тревата лекичко трепери,
свива своите гърди,
щом усети ме по нея
как бързо стъпвам, на бегом.
Вали...

Тихо листата ми подвикват,
гони ме студената въздишка на нощта...
Скрили са се всички хора...
Аз вървя сама във тая страшна дивна тъмнина...

Първият пролетен дъжд лукаво ме издебна...
Сграбчи облаците сиви и над мене полетя...
А чадърът ми остана сън да дири...
На закачалката във коридора...
Там сред зимните палта...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2008-04-11T11:57:38+03:00

Много добре!!! Поздравления!!!