11 abr 2008, 11:27

Първият пролетен дъжд

  Poesía » Otra
1.1K 0 1
В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...

Тревата лекичко трепери,
свива своите гърди,
щом усети ме по нея
как бързо стъпвам, на бегом.
Вали...

Тихо листата ми подвикват,
гони ме студената въздишка на нощта...
Скрили са се всички хора...
Аз вървя сама във тая страшна дивна тъмнина...

Първият пролетен дъжд лукаво ме издебна...
Сграбчи облаците сиви и над мене полетя...
А чадърът ми остана сън да дири...
На закачалката във коридора...
Там сред зимните палта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...