Apr 11, 2008, 11:27 AM

Първият пролетен дъжд 

  Poetry » Other
724 0 1
В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...

Тревата лекичко трепери,
свива своите гърди,
щом усети ме по нея
как бързо стъпвам, на бегом.
Вали...

Тихо листата ми подвикват,
гони ме студената въздишка на нощта...
Скрили са се всички хора...
Аз вървя сама във тая страшна дивна тъмнина...

Първият пролетен дъжд лукаво ме издебна...
Сграбчи облаците сиви и над мене полетя...
А чадърът ми остана сън да дири...
На закачалката във коридора...
Там сред зимните палта...

© Марина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??