Apr 11, 2008, 11:27 AM

Първият пролетен дъжд

  Poetry » Other
1.1K 0 1
В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...

Тревата лекичко трепери,
свива своите гърди,
щом усети ме по нея
как бързо стъпвам, на бегом.
Вали...

Тихо листата ми подвикват,
гони ме студената въздишка на нощта...
Скрили са се всички хора...
Аз вървя сама във тая страшна дивна тъмнина...

Първият пролетен дъжд лукаво ме издебна...
Сграбчи облаците сиви и над мене полетя...
А чадърът ми остана сън да дири...
На закачалката във коридора...
Там сред зимните палта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...