11 апр. 2008 г., 11:27

Първият пролетен дъжд

Поэзия » Другая

1.1K 0 1

В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...

Тревата лекичко трепери,
свива своите гърди,
щом усети ме по нея
как бързо стъпвам, на бегом.
Вали...

Тихо листата ми подвикват,
гони ме студената въздишка на нощта...
Скрили са се всички хора...
Аз вървя сама във тая страшна дивна тъмнина...

Първият пролетен дъжд лукаво ме издебна...
Сграбчи облаците сиви и над мене полетя...
А чадърът ми остана сън да дири...
На закачалката във коридора...
Там сред зимните палта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬