Първият пролетен дъжд

11.04.2008 г., 11:27 ч.

Поезия » Друга

783 0 1

В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...

Тревата лекичко трепери,
свива своите гърди,
щом усети ме по нея
как бързо стъпвам, на бегом.
Вали...

Тихо листата ми подвикват,
гони ме студената въздишка на нощта...
Скрили са се всички хора...
Аз вървя сама във тая страшна дивна тъмнина...

Първият пролетен дъжд лукаво ме издебна...
Сграбчи облаците сиви и над мене полетя...
А чадърът ми остана сън да дири...
На закачалката във коридора...
Там сред зимните палта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Романтик (Христо Костов)

2008-04-11T11:57:38+03:00

Много добре!!! Поздравления!!!