Път
Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети
и той с човеците по него,
тъй както кротко си пълзи
с беззвездното си его
към онзи блясък непознат,
превзел маслинените нощи,
с копнеж, оставащ вечно млад
и ненаситно молещ се за още,
когато приземи дъждът
въздишката на светлината
връз локвичката от сълзи,
изплакана от пътник недочакан...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
