Път
Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети
и той с човеците по него,
тъй както кротко си пълзи
с беззвездното си его
към онзи блясък непознат,
превзел маслинените нощи,
с копнеж, оставащ вечно млад
и ненаситно молещ се за още,
когато приземи дъждът
въздишката на светлината
връз локвичката от сълзи,
изплакана от пътник недочакан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
