Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети
и той с човеците по него,
тъй както кротко си пълзи
с беззвездното си его
към онзи блясък непознат,
превзел маслинените нощи,
с копнеж, оставащ вечно млад
и ненаситно молещ се за още,
когато приземи дъждът
въздишката на светлината
връз локвичката от сълзи,
изплакана от пътник недочакан...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
The work is a contestant:
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
