Път
Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети
и той с човеците по него,
тъй както кротко си пълзи
с беззвездното си его
към онзи блясък непознат,
превзел маслинените нощи,
с копнеж, оставащ вечно млад
и ненаситно молещ се за още,
когато приземи дъждът
въздишката на светлината
връз локвичката от сълзи,
изплакана от пътник недочакан...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
