6 мая 2020 г., 20:27
Път
Бе впита в ходила снага,
превръщаща се в прах.
Живял бе милиард лета
сред смелост и сред страх,
че някой ден ще полети
и той с човеците по него,
тъй както кротко си пълзи
с беззвездното си его
към онзи блясък непознат,
превзел маслинените нощи,
с копнеж, оставащ вечно млад
и ненаситно молещ се за още,
когато приземи дъждът
въздишката на светлината
връз локвичката от сълзи,
изплакана от пътник недочакан...
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
8 место
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Отново го прочетох, Лини! Много ми хареса! Път! Точно така си представям един път! Браво!
-
Прекрасно е
-
Вили, Марко, Маргарита - Благодаря Ви!
-
Гласувах. Успех!
-
Прекрасно е !
Поздрави за творбата !
-
Радвам се, че наново се срещнах с твоята поезия. Поздравления!
-
yotovava (Валентина Йотова)- Благодаря! Твоят глас означава много за мен.
-
Хубаво е. Глас.
-
@Доче, знам че си на първата линия. Надявам се да се сбъднат всичките ни мечти!
@da-L (Лидия) , наистина се радвам, че успях да те изненадам.
@ генек (Георги Коновски) - това е голяма чест за мен.
@ На всички - Благодаря. За Любими - също. -
Глас.
-
Интересно виждане - не бих се сетила да видя пътя така. А защо пък не! И постройката е интересна - две изречения, а можеше и едно, недовършено, което сякаш все насочва напред и /нагоре/.
-
"когато приземи дъждът
въздишката на светлината"
Ще имаме летящи пътища
върху крилете на мечтата.
Успех, Златокоске!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
