dansyto (Данаил Таков)
816 3638
30 sept 2021, 6:18

Път 

  Poesía
658 4 12

Пред мен се беше ширнал път безкраен,

облян от изгрев – розово море.

Подканваше да тръгна – аз нехаен

не знаех, ни защо, ни за къде.

 

Ала не се стърпях, закрачих смело –

все някъде ще води този път.

Обрулва вятър потното ми чело

и буря слага ми в краката прът.

 

Това е пътя, чувствам го отвътре,

щом трябва воля за да продължа.

Не се боя, ще дойде ново „утре“

в което слънце ще смени дъжда.

 

Не спирайте по пътя – чак до края

е нужно да се стига на света.

И не защото там ни чака Рая,

това е просто нашата съдба!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, Ели! Поздрави
  • Хубаво е когато пътят ти е огрян от изгрев - розово море! Много ми хареса!
  • Най-верният път е и най-трудният път, защото през трудностите съдбата ни разкрива истината и ценността на живота, според мен. Ако искаш да го извървиш т.е. изживееш достойно със сигурност се иска смелост. Благодаря ви за смислените коментари, Скити, Лидия, Дари, Зиги! Поздрави
  • Много хубаво!
  • Радвам се за смелостта на лирическия. На добър път1
  • Според мен има философия тук. Някои са пътници, други са спътници. Лирическият е проявил смелост, не е избрал да обикаля в нечия орбита, като спътник
  • Много са смелите, но не всички.
  • Не знам дали всички са сме-ли
  • А не сме ли? На 20 и аз мислех, че не сме. Или че е много далече. Бъди жива и здрава!
  • Напомняш, че всички сме пътници ли
  • По пътя докато има утре... Хубаво казано.
  • Така е, Дани! Много хубав стих!
Propuestas
: ??:??