Път

25 dic 2008, 19:25

Poesía » Otra

624 0 3

Сцената...

Онази тясна, срамежлива, изпълнена с гладни погледи сцена!

Тъжна роля в кратък стих.

Завесите отдавна спуснати играят своя жалък танц.

Времето не е от значение, когато думите рисуват публика от бели листа, хартиени...

Глътка дим... цигарен дим и секундна тишина.

Аплодисментите са за масата, на която забит е ножът на Вдъхновението.

................................................................................................................................

Среднощните пътища търсят изгубения пътник...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.