Път

Dec 25, 2008, 7:25 PM

Poetry » Other

625 0 3

Сцената...

Онази тясна, срамежлива, изпълнена с гладни погледи сцена!

Тъжна роля в кратък стих.

Завесите отдавна спуснати играят своя жалък танц.

Времето не е от значение, когато думите рисуват публика от бели листа, хартиени...

Глътка дим... цигарен дим и секундна тишина.

Аплодисментите са за масата, на която забит е ножът на Вдъхновението.

................................................................................................................................

Среднощните пътища търсят изгубения пътник...

Please sign in with your account so you can comment and vote.