18 nov 2014, 12:31

Път

Poesía

749 1 3

Вените рисуват
невъзможни пътища -
синьо наситени
и пулсиращи,
неизбродимо загадъчни
крият
пурпурните реки
на болката...

Мисли, по-остри
от нож
разсичат
илюзорната същност
на съвършенството,
свобода за
духа и тялото,
солиптично-безмислено
пътуване към безкрая.

Сътворени от сенки
желания бълват
копнежи
за претворение
в сянка
на уморените
от несбъдване
пориви.

Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

Пиши... Добър си...

2016-04-09T09:36:23+03:00
angelch (Ангел Чорбаджийски)

Благодаря ти !
Въгленчета са топлите ти думи !

2014-11-21T00:10:06+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза..."

Много ми хареса! Замислих се затова, че от болката може да се роди копнеж.
Има нещо безнадеждно в думите ти и едновременно с това въгленче в тях. Има нещо красиво...

2014-11-19T19:29:43+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0