18.11.2014 г., 12:31

Път

748 1 3

Вените рисуват
невъзможни пътища -
синьо наситени
и пулсиращи,
неизбродимо загадъчни
крият
пурпурните реки
на болката...

 

Мисли, по-остри
от нож
разсичат
илюзорната същност
на съвършенството,
свобода за
духа и тялото,
солиптично-безмислено
пътуване към безкрая.

 

Сътворени от сенки
желания бълват
копнежи
за претворение
в сянка
на уморените
от несбъдване
пориви.

 

Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чорбаджийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пиши... Добър си...
  • Благодаря ти !
    Въгленчета са топлите ти думи !
  • "Пътят се слива
    с пламтящо -
    червения край
    на залеза..."

    Много ми хареса! Замислих се затова, че от болката може да се роди копнеж.
    Има нещо безнадеждно в думите ти и едновременно с това въгленче в тях. Има нещо красиво...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....