Вените рисуват
невъзможни пътища -
синьо наситени
и пулсиращи,
неизбродимо загадъчни
крият
пурпурните реки
на болката...
Мисли, по-остри
от нож
разсичат
илюзорната същност
на съвършенството,
свобода за
духа и тялото,
солиптично-безмислено
пътуване към безкрая.
Сътворени от сенки
желания бълват
копнежи
за претворение
в сянка
на уморените
от несбъдване
пориви.
Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза...
© Ангел Чорбаджийски All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добър си...