18 нояб. 2014 г., 12:31

Път

Поэзия

751 1 3

Вените рисуват
невъзможни пътища -
синьо наситени
и пулсиращи,
неизбродимо загадъчни
крият
пурпурните реки
на болката...

Мисли, по-остри
от нож
разсичат
илюзорната същност
на съвършенството,
свобода за
духа и тялото,
солиптично-безмислено
пътуване към безкрая.

Сътворени от сенки
желания бълват
копнежи
за претворение
в сянка
на уморените
от несбъдване
пориви.

Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

Пиши... Добър си...

2016-04-09T09:36:23+03:00
angelch (Ангел Чорбаджийски)

Благодаря ти !
Въгленчета са топлите ти думи !

2014-11-21T00:10:06+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза..."

Много ми хареса! Замислих се затова, че от болката може да се роди копнеж.
Има нещо безнадеждно в думите ти и едновременно с това въгленче в тях. Има нещо красиво...

2014-11-19T19:29:43+02:00

Выбор редактора

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0