18 нояб. 2014 г., 12:31

Път

Поэзия

756 1 3

Вените рисуват
невъзможни пътища -
синьо наситени
и пулсиращи,
неизбродимо загадъчни
крият
пурпурните реки
на болката...

Мисли, по-остри
от нож
разсичат
илюзорната същност
на съвършенството,
свобода за
духа и тялото,
солиптично-безмислено
пътуване към безкрая.

Сътворени от сенки
желания бълват
копнежи
за претворение
в сянка
на уморените
от несбъдване
пориви.

Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Anita765 (Ани Монева)

Пиши... Добър си...

2016-04-09T09:36:23+03:00
angelch (Ангел Чорбаджийски)

Благодаря ти !
Въгленчета са топлите ти думи !

2014-11-21T00:10:06+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"Пътят се слива
с пламтящо -
червения край
на залеза..."

Много ми хареса! Замислих се затова, че от болката може да се роди копнеж.
Има нещо безнадеждно в думите ти и едновременно с това въгленче в тях. Има нещо красиво...

2014-11-19T19:29:43+02:00

Выбор редактора

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0