17 feb 2017, 18:54

Път

  Poesía
557 1 11

Експлозия от чувства,

рапсодия във синьо,

видения във проза,

стихове и рими.

Светове в пространството,

съзвездия които се прегръщат

законите на неизвестното,

комети, които винаги се връщат.

Ледникови периоди.

Земя на която и тупти сърцето,

люлка на живота и човека,

който все се взира във небето.

Когато бе нещастен

измисляше си Боговете,

когато бе щастлив

чудеса твореше,

учудени се взираха 

във него Световете,

а той по своят път избран

вървеше!

 

Варна,  Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново при теб е интересно, Гавраил!
    Във всяка една епоха човекът си е избирал свои пътища, но стремежите му почти не се различават, дори и днес! Поздравявам те!
  • Красива експлозия от чувства по пътя на живота. Поздравления!
  • Ивелина,Катя,Силвия,Таня,Еси,Светла,Василка,благодаря на всички ви за оценките и хубавите думи.Желая ви успешна седмица!
  • С Катя!
  • Всеки носи кръста си...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...