Feb 17, 2017, 6:54 PM

Път

  Poetry
551 1 11

Експлозия от чувства,

рапсодия във синьо,

видения във проза,

стихове и рими.

Светове в пространството,

съзвездия които се прегръщат

законите на неизвестното,

комети, които винаги се връщат.

Ледникови периоди.

Земя на която и тупти сърцето,

люлка на живота и човека,

който все се взира във небето.

Когато бе нещастен

измисляше си Боговете,

когато бе щастлив

чудеса твореше,

учудени се взираха 

във него Световете,

а той по своят път избран

вървеше!

 

Варна,  Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново при теб е интересно, Гавраил!
    Във всяка една епоха човекът си е избирал свои пътища, но стремежите му почти не се различават, дори и днес! Поздравявам те!
  • Красива експлозия от чувства по пътя на живота. Поздравления!
  • Ивелина,Катя,Силвия,Таня,Еси,Светла,Василка,благодаря на всички ви за оценките и хубавите думи.Желая ви успешна седмица!
  • С Катя!
  • Всеки носи кръста си...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...