17.02.2017 г., 18:54

Път

550 1 11

Експлозия от чувства,

рапсодия във синьо,

видения във проза,

стихове и рими.

Светове в пространството,

съзвездия които се прегръщат

законите на неизвестното,

комети, които винаги се връщат.

Ледникови периоди.

Земя на която и тупти сърцето,

люлка на живота и човека,

който все се взира във небето.

Когато бе нещастен

измисляше си Боговете,

когато бе щастлив

чудеса твореше,

учудени се взираха 

във него Световете,

а той по своят път избран

вървеше!

 

Варна,  Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново при теб е интересно, Гавраил!
    Във всяка една епоха човекът си е избирал свои пътища, но стремежите му почти не се различават, дори и днес! Поздравявам те!
  • Красива експлозия от чувства по пътя на живота. Поздравления!
  • Ивелина,Катя,Силвия,Таня,Еси,Светла,Василка,благодаря на всички ви за оценките и хубавите думи.Желая ви успешна седмица!
  • С Катя!
  • Всеки носи кръста си...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...