17 февр. 2017 г., 18:54

Път

553 1 11

Експлозия от чувства,

рапсодия във синьо,

видения във проза,

стихове и рими.

Светове в пространството,

съзвездия които се прегръщат

законите на неизвестното,

комети, които винаги се връщат.

Ледникови периоди.

Земя на която и тупти сърцето,

люлка на живота и човека,

който все се взира във небето.

Когато бе нещастен

измисляше си Боговете,

когато бе щастлив

чудеса твореше,

учудени се взираха 

във него Световете,

а той по своят път избран

вървеше!

 

Варна,  Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново при теб е интересно, Гавраил!
    Във всяка една епоха човекът си е избирал свои пътища, но стремежите му почти не се различават, дори и днес! Поздравявам те!
  • Красива експлозия от чувства по пътя на живота. Поздравления!
  • Ивелина,Катя,Силвия,Таня,Еси,Светла,Василка,благодаря на всички ви за оценките и хубавите думи.Желая ви успешна седмица!
  • С Катя!
  • Всеки носи кръста си...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...