13 nov 2022, 8:05

Път през огледалото 

  Poesía
205 4 4

Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –

единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.

Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,

че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.

 

Край мливото на вятърните мелници събрах си дом – да не умра голтак.

Сам месих хляб. Не ядох чужди зелници. И не дължа на никого петак.

В безсънни нощи или в дни безсмислени, единствено на истината роб,

как плакал съм над поругани истини – с опустошен от черни мисли лоб.

 

Превалям вече хълмите проскубани – кошулята си в залеза суша.

Като че ли небето стеле губери – да мине – боса! – моята душа.

И сякаш стискам слънчице в юмрука си. Не слънчице, а хиляди слънца.

Е, хайде, огледало мое спукано, пукни сега! Стани на стъкълца!

 

Прекрачвам пожълтялото си минало. Стоварвам се в нощта като капчук.

Забравил съм дори, че ме е имало. Един увиснал в тишината звук.

Лети през керемидите разместени – душата ми повторно се роди.

Не смогнах да ви пея бели песнички. Не смогнах да ви свалям и звезди.

 

Дори мечтите мои се кандилкаха – като води, заприщени със бент.

Какво пък – и в тунелите чернилката накрая все завършва с хепиенд.

Когато хлопне и за вас мандалото, а то за всеки хлопва някой път,

безжалостно разбийте огледалото! – и ме помнете.

Чакам ви – отвъд.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С Валя и Деница! Аплодисменти!
  • Превалям вече хълмите проскубани – кошулята си в залеза суша.
    Като че ли небето стеле губери – да мине – боса! – моята душа.
    И сякаш стискам слънчице в юмрука си. Не слънчице, а хиляди слънца.
    Е, хайде, огледало мое спукано, пукни сега! Стани на стъкълца!

    Уникален и неповторим.
  • Прекрачвам пожълтялото си минало. Стоварвам се в нощта като капчук.

    Забравил съм дори, че ме е имало. Един увиснал в тишината звук.

    Уникално
  • Много силно и истинско стихотворение, а финалът е, като картина!
Propuestas
: ??:??