12 jun 2018, 1:14

Път за никъде 

  Poesía » Filosófica, Civil
1332 1 10
Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно
в ума му слайдове натрапчиво се проектират.
От вчерашното шоу театрално
във непрекъснат цикъл се принтират.
Върви, изгубил себе си и свойта идентичност
Опитва се в огледалото лицето си да разпознае.
Безпомощно издирва свойта самоличност
И пита себе си объркан - „той” ли е или пък „тя” е? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Накъде вървиш, човеко? »

25 Puesto

Propuestas
: ??:??