Път за никъде
Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно
в ума му слайдове натрапчиво се проектират.
От вчерашното шоу театрално
във непрекъснат цикъл се принтират.
Върви, изгубил себе си и свойта идентичност
Опитва се в огледалото лицето си да разпознае.
Безпомощно издирва свойта самоличност
И пита себе си объркан - „той” ли е или пък „тя” е?
Затуй и той по-силно почва да си свири,
невръстните надежди са във дрипи преоблечени.
Върви а вечерта е по-гореща,
в мъглата се изгубва от лъжи изречени.
Изключил „паметта” на съвестта си,
излязъл от „акаунта ” на нормалните човеци,
рапира по надолнището стръмно,
забравил и не търсещ той Твореца.
Върви, похарчил евтино последната милувка
на съвестта очите скътал във сърцето.
Продава себе си за сластната прегръдка
на онзи, който, враг е на детето.
© Мария All rights reserved.
