29 dic 2009, 9:49

Пътека

  Poesía
1.5K 1 12

Твойте грайфери се впиват във снега

и сриват крехките и нежни очертания

на меката снежинкова дъга,

превръщайки я във преосъзнаване

на всички действия със някаква посока –

обратната на тази на сърцето.

В действителност едва ли по-дълбоко

през мене са прокарвали пътека.

В действителност е нямало целувка,

която да докаже, че те има.


Но дирите от твоите обувки

делят на две снега на мойта зима.

 

 

Посветено

29.12.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Талантлива си!
  • В действителност е нямало целувка,

    която да докаже, че те има.


    Но дирите от твоите обувки

    делят на две снега на мойта зима.
    ---
    чудесна си !
  • Чудесно откровение!
  • За много години,Наде!
    !!!
    В действителност е нямало целувка,
    която да докаже, че те има.

    Но дирите от твоите обувки
    делят на две снега на мойта зима.

    Да знаеш само колко ми е близък стихът ти!И това са-точните думи!)

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...