Пътека
Твойте грайфери се впиват във снега
и сриват крехките и нежни очертания
на меката снежинкова дъга,
превръщайки я във преосъзнаване
на всички действия със някаква посока –
обратната на тази на сърцето.
В действителност едва ли по-дълбоко
през мене са прокарвали пътека.
В действителност е нямало целувка,
която да докаже, че те има.
Но дирите от твоите обувки
делят на две снега на мойта зима.
Посветено
29.12.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
