29.12.2009 г., 9:49 ч.

Пътека 

  Поезия
1187 1 12

Твойте грайфери се впиват във снега

и сриват крехките и нежни очертания

на меката снежинкова дъга,

превръщайки я във преосъзнаване

на всички действия със някаква посока –

обратната на тази на сърцето.

В действителност едва ли по-дълбоко

през мене са прокарвали пътека.

В действителност е нямало целувка,

която да докаже, че те има.


Но дирите от твоите обувки

делят на две снега на мойта зима.

 

 

Посветено

29.12.2009 г.

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Талантлива си!
  • ...
  • В действителност е нямало целувка,

    която да докаже, че те има.


    Но дирите от твоите обувки

    делят на две снега на мойта зима.
    ---
    чудесна си !
  • Чудесно откровение!
  • За много години,Наде!
    !!!
    В действителност е нямало целувка,
    която да докаже, че те има.

    Но дирите от твоите обувки
    делят на две снега на мойта зима.

    Да знаеш само колко ми е близък стихът ти!И това са-точните думи!)

  • По дирите на твоите обувки
    вървях след теб през цялата година!

    И ще продължавам да вървя и да търся прекрасната ти поезия, Наде, да се вслушвам в крехката ти и фина душа, излята в стиховете ти - едно истинско духовно богатство, един невероятно щедър духовен пир - макар и приглушено тъжен...
    Щастлива да е празничната вечер за теб и щедрост в сбъдването на всичките ти мечти!
  • Удоволствие се разля по цялото ми същество....
  • !!! Благодаря за насладата!
  • Много хубаво посвещение!
  • Прекрасно е!
  • Твоята любов е ту изпепеляваща, ту милостиво ронеща се над нас като бял и девствен сняг, Надежда...Възторгът ти винаги е примесен и с тъга, което прави твоите безсъници толкова истински и необходими...Благословено е перото ти, Болярке!
  • перфектна!
Предложения
: ??:??