Твойте грайфери се впиват във снега
и сриват крехките и нежни очертания
на меката снежинкова дъга,
превръщайки я във преосъзнаване
на всички действия със някаква посока –
обратната на тази на сърцето.
В действителност едва ли по-дълбоко
през мене са прокарвали пътека.
В действителност е нямало целувка,
която да докаже, че те има.
Но дирите от твоите обувки
делят на две снега на мойта зима.
Посветено
29.12.2009 г.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
