Пътека
Твойте грайфери се впиват във снега
и сриват крехките и нежни очертания
на меката снежинкова дъга,
превръщайки я във преосъзнаване
на всички действия със някаква посока –
обратната на тази на сърцето.
В действителност едва ли по-дълбоко
през мене са прокарвали пътека.
В действителност е нямало целувка,
която да докаже, че те има.
Но дирите от твоите обувки
делят на две снега на мойта зима.
Посветено
29.12.2009 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тодорова Все права защищены
