1 abr 2015, 0:47

Пътека

540 0 7

                                                 П Ъ Т Е К А                 

 

 

                                                 Има ли от трепет ласка лека,

                                                 значи  има и за нас пътека.

                                                 През гората в дъжд от златни листи

                                                 ще разцъфнат спомените чисти.

 

                                                 Ще остане лист от наша есен.

                                                 Ще изпея  стих от късна песен

                                                 Топъл лъх в съня ще ме погали –

                                                 ще докосна чувства незаспали.

 

                                                 Къс небе над брезовите клони

                                                 споменът в сърцата ще догони

                                                 и една въздишка на раздяла

                                                 с топла длан ще ме съгрява  цяла.                                                         

                                                                                              

                       

                                                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава пътека, крачим двама в нощта, а над нас луната свети пълна с топлина!Поздрав!
  • Младен, Василена, Рени, Галя, Магдалена - благодаря ви за посещението
    и позитивните коментари! Желая ви здраве и нови творчески успехи!
    Приянтни празници и Бог да ви благослови! Амин!
  • тихи, нежни... обични слова...
    като пътеката за двама..
    поздрав сърдечен..
  • Красиво е, Стойна!
  • Стойне, удивителна си! понякога и "къс небе" ни стига!Много ми хареса и те прегръщам!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...