1.04.2015 г., 0:47

Пътека

536 0 7

                                                 П Ъ Т Е К А                 

 

 

                                                 Има ли от трепет ласка лека,

                                                 значи  има и за нас пътека.

                                                 През гората в дъжд от златни листи

                                                 ще разцъфнат спомените чисти.

 

                                                 Ще остане лист от наша есен.

                                                 Ще изпея  стих от късна песен

                                                 Топъл лъх в съня ще ме погали –

                                                 ще докосна чувства незаспали.

 

                                                 Къс небе над брезовите клони

                                                 споменът в сърцата ще догони

                                                 и една въздишка на раздяла

                                                 с топла длан ще ме съгрява  цяла.                                                         

                                                                                              

                       

                                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава пътека, крачим двама в нощта, а над нас луната свети пълна с топлина!Поздрав!
  • Младен, Василена, Рени, Галя, Магдалена - благодаря ви за посещението
    и позитивните коментари! Желая ви здраве и нови творчески успехи!
    Приянтни празници и Бог да ви благослови! Амин!
  • тихи, нежни... обични слова...
    като пътеката за двама..
    поздрав сърдечен..
  • Красиво е, Стойна!
  • Стойне, удивителна си! понякога и "къс небе" ни стига!Много ми хареса и те прегръщам!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...