Пътека
По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна,
откак пристигнах в този град.
И нося в душата малък спомен
като птичи пролетни гнезда.
Животът ми в тях порасва
и надживява всяка суета...
Вървя по малката пътека
и сякаш че съм слънчева жена.
Сутрин, вечер - шепнат ми листата,
шепнат и се радват на деня...
Сърцето ми не иска никаква отплата,
целува слънцето от сутринта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
