M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
30 ago 2011, 16:59

Пътека

  Poesía
631 0 5

По пътеката позната към дома

дочувам шепот на върбови листи.

Тиха песен старата река

ми пее - и душата ми пречиства.

 

Пътеката познава ме отдавна,

откак пристигнах в този град.

И нося в душата малък спомен

като птичи пролетни гнезда.

 

Животът ми в тях порасва

и надживява всяка суета...

Вървя по малката пътека

и сякаш че съм слънчева жена.

 

Сутрин, вечер - шепнат ми листата,

шепнат и се радват на деня...

Сърцето ми не иска никаква отплата,

целува слънцето от сутринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0