M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
30 ago 2011, 16:59

Пътека

  Poesía
627 0 5

По пътеката позната към дома

дочувам шепот на върбови листи.

Тиха песен старата река

ми пее - и душата ми пречиства.

 

Пътеката познава ме отдавна,

откак пристигнах в този град.

И нося в душата малък спомен

като птичи пролетни гнезда.

 

Животът ми в тях порасва

и надживява всяка суета...

Вървя по малката пътека

и сякаш че съм слънчева жена.

 

Сутрин, вечер - шепнат ми листата,

шепнат и се радват на деня...

Сърцето ми не иска никаква отплата,

целува слънцето от сутринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0