Пътека
По пътеката позната към дома
дочувам шепот на върбови листи.
Тиха песен старата река
ми пее - и душата ми пречиства.
Пътеката познава ме отдавна,
откак пристигнах в този град.
И нося в душата малък спомен
като птичи пролетни гнезда.
Животът ми в тях порасва
и надживява всяка суета...
Вървя по малката пътека
и сякаш че съм слънчева жена.
Сутрин, вечер - шепнат ми листата,
шепнат и се радват на деня...
Сърцето ми не иска никаква отплата,
целува слънцето от сутринта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
