M1234567891 (Миночка Митева) M1234567891 (Миночка Митева)
69 527
Aug 30, 2011, 4:59 PM

Пътека

  Poetry
625 0 5

По пътеката позната към дома

дочувам шепот на върбови листи.

Тиха песен старата река

ми пее - и душата ми пречиства.

 

Пътеката познава ме отдавна,

откак пристигнах в този град.

И нося в душата малък спомен

като птичи пролетни гнезда.

 

Животът ми в тях порасва

и надживява всяка суета...

Вървя по малката пътека

и сякаш че съм слънчева жена.

 

Сутрин, вечер - шепнат ми листата,

шепнат и се радват на деня...

Сърцето ми не иска никаква отплата,

целува слънцето от сутринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0