15 abr 2014, 21:27

Пътека

  Poesía
521 0 0

ПЪТЕКА

 

Поех в живота в пътека

все  нагоре  и...

високо.

С  отговорност  и

самоконтрол  се  съюзих.

С  устрем  над

морето  бурно  прелетях.

Мъдрост  и  знания

помагат  ми  -  узрях.

Слънчеви  лъчи

обличат  ми  душата.

Божествен  извор

от  сърцето  ми  струи.

Стълб  от  светлина

в  мен  се  извисява.

Метеор  от  мисли

дните  промени.

 

От Бог дарение  приех.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....