15.04.2014 г., 21:27

Пътека

518 0 0

ПЪТЕКА

 

Поех в живота в пътека

все  нагоре  и...

високо.

С  отговорност  и

самоконтрол  се  съюзих.

С  устрем  над

морето  бурно  прелетях.

Мъдрост  и  знания

помагат  ми  -  узрях.

Слънчеви  лъчи

обличат  ми  душата.

Божествен  извор

от  сърцето  ми  струи.

Стълб  от  светлина

в  мен  се  извисява.

Метеор  от  мисли

дните  промени.

 

От Бог дарение  приех.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...