15 апр. 2014 г., 21:27

Пътека

520 0 0

ПЪТЕКА

 

Поех в живота в пътека

все  нагоре  и...

високо.

С  отговорност  и

самоконтрол  се  съюзих.

С  устрем  над

морето  бурно  прелетях.

Мъдрост  и  знания

помагат  ми  -  узрях.

Слънчеви  лъчи

обличат  ми  душата.

Божествен  извор

от  сърцето  ми  струи.

Стълб  от  светлина

в  мен  се  извисява.

Метеор  от  мисли

дните  промени.

 

От Бог дарение  приех.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...