23 mar 2015, 23:20

Пътем 

  Poesía » Civil
597 0 3

Пътем

 

Пелтечи високо –

налудничав, странен език.

В гърдите дълбоко

застива злочестият вик.

Нозете му боси

страхливо отстъпват назад.

Трънливи въпроси

във джоба износен лежат.

В съдраните дрехи

трепери воняща снага.

Очите му меки

мъждукат – свенлива дъга.

Погледна ме пътем.

Завихри въртоп светлина.

Живот, непомътен

от тежка изконна вина.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??