Пътем
Пелтечи високо –
налудничав, странен език.
В гърдите дълбоко
застива злочестият вик.
Нозете му боси
страхливо отстъпват назад.
Трънливи въпроси
във джоба износен лежат.
В съдраните дрехи
трепери воняща снага.
Очите му меки
мъждукат – свенлива дъга.
Погледна ме пътем.
Завихри въртоп светлина.
Живот, непомътен
от тежка изконна вина.
© Плами Всички права запазени