Пътем
Пътем
Пелтечи високо –
налудничав, странен език.
В гърдите дълбоко
застива злочестият вик.
Нозете му боси
страхливо отстъпват назад.
Трънливи въпроси
във джоба износен лежат.
В съдраните дрехи
трепери воняща снага.
Очите му меки
мъждукат – свенлива дъга.
Погледна ме пътем.
Завихри въртоп светлина.
Живот, непомътен
от тежка изконна вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
