23.03.2015 г., 23:20 ч.

Пътем 

  Поезия » Гражданска
598 0 3

Пътем

 

Пелтечи високо –

налудничав, странен език.

В гърдите дълбоко

застива злочестият вик.

Нозете му боси

страхливо отстъпват назад.

Трънливи въпроси

във джоба износен лежат.

В съдраните дрехи

трепери воняща снага.

Очите му меки

мъждукат – свенлива дъга.

Погледна ме пътем.

Завихри въртоп светлина.

Живот, непомътен

от тежка изконна вина.

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??