Пътешествие сред съзвездия в безкрая
Подаръци, желани от децата,
Добрият Дядко бе оставил под елхата -
за братчето ми вертолет,
за мене лъскав звездолет.
Когато денят се изтъркули
и Слънчо зад баира се скри,
Сънчо, в детското креватче,
приспа ни с моето братче.
Щом затворих аз очи,
от звездолета светнаха лъчи,
той започна да бучи
и тогава чудото се случи!
От илюминатора, с подкана отдалече,
махна ми зелено човече:
- Хайде идвайте, деца!
Качете се на борда веднага!
Излетяхме първо към Луната,
която скиташе се по средата
на обсипания със звездите небосвод,
като самотен платноход.
Кацнахме на светлия й ръб.
От тъмното, на тъмният й гръб,
към нас се завтече
още едно зелено човече!
Весело, усмихнато, добродушно,
той всички поред гушна,
после седна най - отпред
и подкара лъскавия звездолет
със скорост равна на светлината
към ,,Телец" - съзвездие в далечината.
Задминахме ,,Хъбъл" - телескоп на НАСА
и други ракети от първа класа.
Но преди да стигнеме ,,Телец:,
завихме към съзвездие ,,Стрелец".
Край него на близо спряхме
и много зелени човечета видяхме.
После край ,,Овен" и ,,Лира"
прелетя звездолета, без да спира,
мина край ,,Лъв" и ,,Везни"
и така всички съзвездия обиколи.
Най - накрая насочихме се към Земята!
За малко спряхме на Луната
за да слязат там в своят свят
зеленото човече и неговият брат.
Преди Слънчо да отвори очи,
звездолетът Земята приближи
с голяма скорост от безкрая
и тихо влетя в нашата стая.
Събудих се! Отворих очи!
От звездолета не светеха лъчи?
Под юрганчето, на нашето креватче,
сладко спеше моето братче!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
