12 jun 2008, 21:52

Пътища 

  Poesía » Versos blancos
1021 0 16

прозиращи мозъци

с безгръбначни изкривявания

стремително се вплитат

в студенеещата

вечност

на разплакани мечти

и преболели сажди

...

през призмата

на разсеяно щастие

изскачат искри

от любов

от нелюбов

и от тегави циклични обвинения

 

ръждясали панти

проскърцват

в разкъсаните небесни артерии

на живота

и в студ

и в зной

разкрачена тича надеждата

виси на косъм от космоса

и все пада в обятията

на

перманентно изрусени недоверия

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??