прозиращи мозъци
с безгръбначни изкривявания
стремително се вплитат
в студенеещата
вечност
на разплакани мечти
и преболели сажди
...
през призмата
на разсеяно щастие
изскачат искри
от любов
от нелюбов
и от тегави циклични обвинения
ръждясали панти
проскърцват
в разкъсаните небесни артерии
на живота
и в студ
и в зной
разкрачена тича надеждата
виси на косъм от космоса
и все пада в обятията
на
перманентно изрусени недоверия
© Геновева Христова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
