Пътища
прозиращи мозъци
с безгръбначни изкривявания
стремително се вплитат
в студенеещата
вечност
на разплакани мечти
и преболели сажди
...
през призмата
на разсеяно щастие
изскачат искри
от любов
от нелюбов
и от тегави циклични обвинения
ръждясали панти
проскърцват
в разкъсаните небесни артерии
на живота
и в студ
и в зной
разкрачена тича надеждата
виси на косъм от космоса
и все пада в обятията
на
перманентно изрусени недоверия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
