15 ene 2013, 2:49

Пътища

  Poesía
756 0 3

-----



Има пътища много, различни —
със завои, безкрайни и стръмни.
Никой път на друг път не прилича —
в ден замръквам, а в нощи осъмвам.

На челото в дълбоките дири
трупам спомени — тежки пътеки.
Още вятър в косите ми свири
за мечтите ми, в дните нелеки.

Онзи път, дето веждите сключват
е и плитка река, но и урва —
през сълзи и през благополучия
преминавам.
Той скъпо ми струва!

Някой ден, натежат ли годините,
и докосна ли с пръсти Вратата —
аз спокойна през нея ще мина,
без да нося на гръб суетата.

Изпреварила опитно злото,
ще запазя следите си цели,
за да могат — по пътя в челото
да поемат децата ми смело!

 

-----

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...