Пътища
-----
Има пътища много, различни —
със завои, безкрайни и стръмни.
Никой път на друг път не прилича —
в ден замръквам, а в нощи осъмвам.
На челото в дълбоките дири
трупам спомени — тежки пътеки.
Още вятър в косите ми свири
за мечтите ми, в дните нелеки.
Онзи път, дето веждите сключват
е и плитка река, но и урва —
през сълзи и през благополучия
преминавам.
Той скъпо ми струва!
Някой ден, натежат ли годините,
и докосна ли с пръсти Вратата —
аз спокойна през нея ще мина,
без да нося на гръб суетата.
Изпреварила опитно злото,
ще запазя следите си цели,
за да могат — по пътя в челото
да поемат децата ми смело!
-----
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
